Wednesday

Rain's concert



Цял ден не спря да вали.
От къде ли небето е събрало толкова влага? И дали с толкова много порои успя да измие мръсотията от града, от хорските мисли, от лицата на още непораслите. Или просто накаля обувките, очакванията и настроението на всички малки фигурки, подредени в луминесцентно осветените офисчета?
Една от тях седи, опряла глава в студения прозорец. И пише.

Дали всяка капка, вдълбала мислено ивица по стъклото, има значение за общата мелодия, която дъждът композира пред очите ми. Дали тази, която литна върху лицето ми, развали синхрона? Защото ако е така, аз мога да се извиняз а стореното. Мога да дам стотици от дъждовните капки, които валят по стъклото на зеницата ми, закърняла от безполезно взиране напред с очакване и на тази улица Дъждовна да изгрее слънце. Мога да ги вплета дуетно в мелодията на дъжда, да напишем заедно концерта, който цял ден небето безуспешно се опитва да завърши.

Дали всяка капка се чувства самотна преди да се влее в поточетата дъжд, лудуващи в улуците? Нима ние не сме като тези капки, които в стремежа си да се слеят, не обръщат внимание на факта, че това е най-бързият начин да завършат полета си в прахта на паважа или в калните недра на жадната земя? Дали от страх от самотата и ние не се стремим към своето [само]унищожение?

Цял ден не спря да вали.
Не бързам за никъде. Не искам да скланям вече главата си и да слушам надпреварата между туптенето на сърцето ти и  туптенето на дъждовния ритъм под покрива, който някога беше построен от звезди.
Не, не мога ей така да отрека. Никого не мога да излъжа.
Истината е, че всъщност вече не искам  душата ми да бъде трасето, по което се надпреварват болезненият галоп на моето сърце и плющящият дъжд в очите ми, в които някога горяха звезди.

 Вали сега. Отмивай всяка горчилка, която се е събрала на нахални струпеи. После ще попеем. Нека да допишем музиката. Остави ме първо да послушам редиците от ноти по изпотеното стъко. Моите сами ще дойдат.


3 comments:

yoanamil said...

"Дали всяка капка се чувства самотна преди да се влее в поточетата дъжд....."
подобни мисли минаваха и през моята глава днес, докато пъплех с колата в едно задръстване... приятна меланхолия по между чистачките и стъклото. не ми се прибираше...

yoanamil said...

без "по" :)

أمل said...

между чистачките и стъклото си е направо любов...