.

Има ли магия или някой я е измислил, може би на шега? След това я е разтръбил, за да не се чувства сам в заблудите си.

Ако е така и ние векове наред търсим, и търсим онова вълшебно чувство...тогава това обяснява защо често се чувстваме толкова празни - ако се бием с вятърни мелници и се състезаваме с времето в една игра, която е отдавна предрешена...

Ако всеки път можеш да кажеш ония две думи така, все едно никога не си ги изричал преди...Истинско ли е? Достатъчно, имам предвид? Онова там и това тук?
Или е част от търсенето.
Или човешкото сърце е като дунапрен, който се свива и оформя според натиска, но веднъж останал без него - отново е в старата си форма и готов да заеме веднага нова?

Ако е така, аз спирам да търся, аз ще спра и ще чакам. Иначе може да се разминем безвъзвратно.

Ако съществува наистина онази магия. Извън главите ни. И понеже не искам да се отказвам от нея, ще чакам.

Както чакат всички. До последния си дъх.

За глухия всички, които танцуват са луди...